Добре дошли в нашата нова поредица, в която интервюираме атлети, които са достигнали най-високите върхове в тяхната сфера на спорта.
Ако все още не сте чували за Даниел Скали (Daniel Scali) нека да ви го представим като мъжа с желязна воля. Австралиецът към момента държи световния рекорд по най-продължителен абдоминален планк с невероятните девет часа, тридесен минути и една секунда. Уникално! Даниел постига този рекорд въпреки че страда от синдром на Зудека, в следствие от травма при злополука от детството.
Говорихме с Даниел, за да разберем как е успял да усъвършенства спокойствието, силата и прага си на болка, които са нужни за подобен световен рекорд.
"Научих се да приемам, че ще бъде с мен завинаги"
Даниел ни обясни какво представлява състоянието му. То се появява след като пада от трамплин, когато е бил на 12 години. От тогава, след като костите му са зараснали той изпитвал хронична болка. Както можете да си представите, това е оказало голямо влияние на тийнейджърските му години, защото не винаги е можел да прави всички неща, които са правели приятелите му.
“Невроните или мозъкът ми изпращаха грешните сигнали към ръката ми.”
Даниел обяснява какво е казвал умът му “мърдаш си ръката, не го прави! Тя изпраща сигнал за болка обратно към мозъка ми, за да му съобщи, че това е грешно и да спре да го прави”.
На Даниел му е станало ясно, че животът му ще се е промени след този инцидент. Той е трябвало да приеме това и е успял да си изгради страхотен начин на мислене.
“Исках да използвам тази болка като гориво... Един вид мислех, че без болката няма да бъда толкова добър колко съм. Това трябваше да направя. Научих се да приема, че ще бъде с мен завинаги”
“Използваш я или губиш всичко”
“Когато израствах докторите и рехабилитаторите винаги ми казваха, че или трябва да използвам болката или ще изгубя всичко”.
Това беляза началото на пътя на Даниел. Помогнало му е това, че е имал някаква рутина и е поел нещата в свои ръце.
“Винаги трябваше да ходя на физиотерапия, да вдигам леки тежести и в крайна сметка си казах, ще трябва да започна само да ходя на фитнес. Това ми помогна изключително много.”
Даниел е започнал да прави планк в края на всяка тренировка. Но е увеличавал времето за упражнението с всяка следваща тренировка. Планкът дори донякъде го е разсейвал от болката.
“Не беше точно приятна болка, а просто различна. Всъщност ми беше почти по-приятно да съм в позиция за планк отколкото да не съм. Даваше ми някакъв вид успокоение, което е малко смешно”
И така започна всичко. Той започнал с двуминутен планк, след това петминутен, след това 15-минутен, последван от 30-минутен. В този етап любопитството на Даниел се засилило. Той искал да постави световен рекорд.
“Всеки ден трябваше да се справям по-добре”
“Знаех, че трябва да развия и приспособя мускулите на раменете и корема си. Това беше първото нещо, което знаех със сигурност, защото те бяха първите, които се изморяваха”.
Разбира се, Даниел е осъзнал, че ще отнеме много повече от приспособяване на раменете и корема. Изисквало се е усилено трениране.
“Започнах с нещо малко, около стотина лицеви опори на ден, стотина коремни преси, 30 минути планк всяка вечер и си обещах в моя дневник, че всеки ден ще се справям по-добре от предишния.”
“Това може да не звучи, като нещо дребно за много хора, но когато се стремиш да счупиш световен рекорд трябва да дадеш много от себе си.”
Когато успявах да направя планк за 5 часа, правех по около 600 лицеви опори, 600 коремни преси, 600 бицепсови сгъвания, тренирах за около 45 минути с тежести на обед и правех кардио и упражнения за корем заедно с тичането сутрин.”
Това е доста сериозен тренировъчен режим...
“Започнах да се стресирам”
Даниел обяснява, че поради състоянието си, едно възпаление в следствие на болката е можело да му причини сериозни щети и това не е било единственото му притеснение.
“Спомням си, когато мина четиринадесетата минута как започнах да усещам бедрата си да парят, което е много нетипично. Веднага щом преместех тежестта на тялото си върху лактите и раменете, усещах болката и знаех какво да очаквам. Но не съм усещал и бедрата си по този начин преди.”
Можем да си представим, че всеки вид болка на четиринадесетата минута при постигнат рекорд от 9 часа и 30 минути, би била повод за притеснение.
“Когато достигнах може би 6 или 7 часа започнах малко да се паникьосвам. Малко ми се повдигаше”
"Място, което сам създадох"
Даниел счупил световния рекорд с помощта на своя “психологически треньор”. Те създали няколко метода, чрез които Даниел преодолял болката, психически и физически.
“Представях си жълт кръг пред себе си като жълта топка. Тази топка постоянно ставаше по-голяма и по-голяма и по-голяма и изведнъж, започвах да броя три, две, едно и топката се изстрелваше и преминаваше през мен като светлина. Тогава си представях как всички части от тялото ми, които ме болят са в червено, а когато топката преминеше през мен ставаха жълти.”
Въпреки че тази техника няма много дълготрайни резултати, тя е помогнала на Даниел да се стабилизира за 20-30 секунди, за да може да се върне в кондиция. В началото на всеки час, Даниел прилагал определена техника.
Място, което сам създадох. Създадох това място в мислите си, място, където съм спокоен, уравновесен и съсредоточен. Там можех да събера всичките си мисли и да преосмисля чувствата си. Това също ми даваше още 15-20 минути успокоение.
“Бих искал да продължа да говоря за каузата ми относно синдрома на Зудека и борбата с хроничната болка”
Освен желанието на Даниел да счупи световния рекорд, той е имал за цел да даде гласност на проблемите относно синдрома на Зудека и да събере 10 000 австралийски долара, които да дар на Pain Australia. Той със сигурност счупи рекорда и дори го удвои, но също така събра 20 000 долара. Всичко това докато говори за каузата си.
“На този етап бих искал да продължа да насочвам вниманието на хората към състоянието наречено синдром на Зудека и към тези, които се борят с хроничната болка. Основната ми цел беше да покажа, че независимо от какво страдате или през какво преминавате, ако вложите усилие и концентрация, и използвате болката като гориво, което да ви тласка напред, тогава можете да се справите.”
“Започнете с нещо малко”
Това е съветът на Даниел за всеки, който обмисля как да си постави определена цел. “Започнете с нещо малко”. И не, в този случай “малко” не означава 100 лицеви опори и коремни преси на ден.
“Започнете с нещо малко. Десет минути разходка в квартала или нещо подобно. След това всеки ден надграждайте малко по малко. Направете така, че следващия път като излезете на разходка нека да бъде за десет минути и половина, просто опитайте и бъдете активни.”
Заключение
Независимо дали страдате от синдром на Зудека или не, можете да приемете това като знак, че е време да си поставите цел и да работите по постигането й. Ако Даниел може да направи планк за 9 часа, тридесет минути и една секунда, тогава и ви можете да си поставите цел, която искате да изпълните. И можете да я осъществите. И ето още няколко думи от Даниел, които да си спомните в моментите, в които тялото ви иска да се откаже.
“Това е чувството, което усещате, когато сте успели да направите нещо или сте си поставили макар и малка цел и сте я постигнали. Особено, ако носите някакъв товар. Не можете да опишете чувството на удовлетворение, което усещате.”
